С пресъхнала уста, без дъх оставам
от надпревара с времето - разгонено.
То - омерзение, страх, болка ми вменява,
аз искам - победителка да се покланям.
Щастлива, че само себе си разголвам,
че няма ден без опити за съвършенство
и уча се дори - да литвам волно,
а мислите убийствени - убивам челно.
И радостно - че пак не се поддадох,
че невъзможното - в реалност сторих,
че дрехата любима - все приглаждах...
На някого съм нелюбима? "Сорри"...
© Мариола Томова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
