С пресъхнала уста, без дъх оставам
от надпревара с времето - разгонено.
То - омерзение, страх, болка ми вменява,
аз искам - победителка да се покланям.
Щастлива, че само себе си разголвам,
че няма ден без опити за съвършенство
и уча се дори - да литвам волно,
а мислите убийствени - убивам челно.
И радостно - че пак не се поддадох,
че невъзможното - в реалност сторих,
че дрехата любима - все приглаждах...
На някого съм нелюбима? "Сорри"...
© Мариола Томова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
