Не съм Богиня
Не съм Елена, нито Магдалена.
Не съм и дявол с ангелска душа.
Жена съм аз, съвсем обикновена,
по пътя крачеща... към Любовта.
Дали ще стигна Храмът ù, не зная, че друмът е осеян със бодли.
И спъвам се, и падам, но нехая.
Целта си заслужава да боли.
И само там, във светлина обляна,
духът ми ще намери своя мир.
Ще бъда истинската, не презряна
Жена-богиня не, а син сапфир.
От малките... невидимо безлична,
но пръскаща лечебна светлина.
Със нея, моля се, да съм мистична
и стигна... до човешките сърца.
Не съм и дявол с ангелска душа.
Жена съм аз, съвсем обикновена,
по пътя крачеща... към Любовта.
Дали ще стигна Храмът ù, не зная, че друмът е осеян със бодли.
И спъвам се, и падам, но нехая.
Целта си заслужава да боли.
И само там, във светлина обляна,
духът ми ще намери своя мир.
Ще бъда истинската, не презряна
Жена-богиня не, а син сапфир.
От малките... невидимо безлична,
но пръскаща лечебна светлина.
Със нея, моля се, да съм мистична
и стигна... до човешките сърца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
Може би в някой минал живот
