14.03.2012 г., 20:38

Не съм крадец на праскови

1.4K 0 15

Гледаш ме толкова ласкаво,

сякаш предлагам сливи за смет.

Не съм крадецът на праскови,

а кварталният скучен поет.


Този, дето често бродира

плочника грапав на оверлог,

и звездите с рамо подпира,

на небето под гьола дълбок.


Аз незримото виждам чрез стих,

в късогледите нощи и дни.

Не в куплети от себе си скрих -

в тях зрънце от мене кълни.

 

От плевели едри несмогнах

да израсна към синята вис.

От скука Михаля не погнах -

негримиран квартален артист.


Не, не съм крадец на праскови

и не предлагам сливи за смет.

Докосни ме с пръсти ласкаво,

лудите, казват, били на късмет.









 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Момчета,не е хубаво това,което правите!С всеки нов пост нещата се задълбочават. На вашите години сигурно и аз бих бил така рязък,дори може би нечия глава щеше да омекне,но това все пак е поетичен сайт.Предполага умни и културни хора да го правят.Хайде по-умния и възпитания да направи първата крачка назад!
  • Господа, личните отношения - с лични съобщения! Всеки коментар, който няма отношение към произведението, ще бъде изтриван. Това се отнася за всички.
  • Тази творба не е сред стойностните ти неща и колкото по-рано го проумееш, толкова по-добре. Не се заяждам с теб, Димитре. Безпардонното ти на места поведение в сайта отвращава не само тези, които са отдавна в това литературно пространство, а и тези които идват. Приземи егото си и започни да се замисляш повече над това, което публикуваш. Събери таланта си и не се разпилявай. Аз лично не си спомням с нещо да съм накърнил честта ти и се надявам да запазиш добрия такт, подходящ за сайт Откровения. Успех и плодотворно перо.
  • Пожаров, "сливи за смет" може и да е клише, но звучи логично, а не като сбъркания израз - " слънчева дан" - нещо което не знам как да си го формулирам...ноооо - всичко в името на римата нали така...
    И не се напъвай толкова да мислиш, че ще си докараш някой инсулт

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...