Mar 14, 2012, 8:38 PM

Не съм крадец на праскови

  Poetry
1.4K 0 15

Гледаш ме толкова ласкаво,

сякаш предлагам сливи за смет.

Не съм крадецът на праскови,

а кварталният скучен поет.


Този, дето често бродира

плочника грапав на оверлог,

и звездите с рамо подпира,

на небето под гьола дълбок.


Аз незримото виждам чрез стих,

в късогледите нощи и дни.

Не в куплети от себе си скрих -

в тях зрънце от мене кълни.

 

От плевели едри несмогнах

да израсна към синята вис.

От скука Михаля не погнах -

негримиран квартален артист.


Не, не съм крадец на праскови

и не предлагам сливи за смет.

Докосни ме с пръсти ласкаво,

лудите, казват, били на късмет.









 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Момчета,не е хубаво това,което правите!С всеки нов пост нещата се задълбочават. На вашите години сигурно и аз бих бил така рязък,дори може би нечия глава щеше да омекне,но това все пак е поетичен сайт.Предполага умни и културни хора да го правят.Хайде по-умния и възпитания да направи първата крачка назад!
  • Господа, личните отношения - с лични съобщения! Всеки коментар, който няма отношение към произведението, ще бъде изтриван. Това се отнася за всички.
  • Тази творба не е сред стойностните ти неща и колкото по-рано го проумееш, толкова по-добре. Не се заяждам с теб, Димитре. Безпардонното ти на места поведение в сайта отвращава не само тези, които са отдавна в това литературно пространство, а и тези които идват. Приземи егото си и започни да се замисляш повече над това, което публикуваш. Събери таланта си и не се разпилявай. Аз лично не си спомням с нещо да съм накърнил честта ти и се надявам да запазиш добрия такт, подходящ за сайт Откровения. Успех и плодотворно перо.
  • Пожаров, "сливи за смет" може и да е клише, но звучи логично, а не като сбъркания израз - " слънчева дан" - нещо което не знам как да си го формулирам...ноооо - всичко в името на римата нали така...
    И не се напъвай толкова да мислиш, че ще си докараш някой инсулт

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...