Не съм луд
Не съм луд, аз съм само твой предан читател
и пристъпвам в света ти на пръсти, досущ като в храм.
Аз, реалният, чак до безбожност противомечтател
тук, при тебе, отглеждам мечти. И се чувствам голям.
Тук до късно отпивам на глътки магията нежност
и от изгрева даже по-ярък осъмвам по видело.
Босо крача от тук до нощта през житейската бездна
и забравям да бъда удобен, и даже... невидим.
Не съм луд. Аз съм само твой верен читател.
Нямам нужда от собствен адрес и от собствено име -
запомни ме така: "твой завинаги доброжелател",
скрил във всички молитви една - и след мен да те има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
