Не съм от губещите
Не съм от губещите...
Искам - значи мога...
Обръщам се назад, за да си спомням,
а не, за да се връщам и да моля.
Пречупена не съм била до корен,
към слънцето научих се да гледам
с очи, отворени към своя Господ,
пренасял ме през огън и безверие.
На колене забравих как се пада,
ръка за милостиня не протягам...
Не ти се моля, нито заповядвам -
изисквам много... много заслужавам...
По-бедна съм била - не в злато,
а в обич, заблудена от Неверния...
Не съм от губещите, не се давам -
във себе си остана ми Доверие...
А ти, когато се пречупи,
пълзейки долу ниско във краката ми -
с какви очи ме гледаш?... Аз за тебе
отдавна нямам нищичко за даване...
Останала е само... виж - ръката ми,
изглежда празна, но е адски топла...
Ще се изправиш, пак ще си повярваш...
Но със Любов - аз иначе не мога...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
