12.10.2018 г., 8:50 ч.

Не те виня 

  Поезия
415 3 4

Не те виня! 

Падна есенна слана. 

Попари всичко, любовта умря. 

Сърцето някак, оживя! 

 

В самотните студени нощи

вятърът му пя, 

а песните-все тъжни. 

В камината изгаряха спомените-съчки, 

махайки прощално  с ръка. 

 

Каква вина? Просто съдба! 

Вятърът разнася пепелта. 

Утре снегът ще заличи последните дири

и ще бъдем чужди, недраги-немили. 

 

Дали ще боли? 

Да те погледна радушно, 

ще имам ли сили? 

Сега вали. 

 

Всичко е в мъгли

и призрак се появи-

твоят образ, мили! 

Да го изтрия, нямам сили! 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??