Не те виня
Не те виня!
Падна есенна слана.
Попари всичко, любовта умря.
Сърцето някак, оживя!
В самотните студени нощи
вятърът му пя,
а песните-все тъжни.
В камината изгаряха спомените-съчки,
махайки прощално с ръка.
Каква вина? Просто съдба!
Вятърът разнася пепелта.
Утре снегът ще заличи последните дири
и ще бъдем чужди, недраги-немили.
Дали ще боли?
Да те погледна радушно,
ще имам ли сили?
Сега вали.
Всичко е в мъгли
и призрак се появи-
твоят образ, мили!
Да го изтрия, нямам сили!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
