Не точно библейско
Уж знам кое добро и кое лошо е,
но по погрешка взех за Ада виза.
А след това, с последните си грошове,
на Дявола там купих нова риза.
Не ме разбра проклетникът. Реши, че
от мен свой първообраз ще извае.
А аз - наивно, влюбено момиче,
мечтаех за един Адам от Рая.
Видя се в чудо Дяволът със мен...
Заложи за душата ми капан
и после търпеливо, ден след ден,
поливаше мечтите ми с катран...
Не се убива лесно Любовта!
Отказа се (на хилядната нощ),
когато със безсилие разбра,
че е изчезнал погледът му лош.
И даже завидя му на Адам
за моята любов неизлечима.
(Дотолкоз, че мечтаеше той сам
сърцето мое, цялото, да има).
Не беше вече адът като ад -
самият Дявол взе, че заобича.
И чувството направи го тъй слаб,
че той... досущ на ангел заприлича.
Хиляда нощи после още чака
поне усмивка да му подаря.
Накрая от безсилие заплака
и изхода показа ми с ръка...
Сега съм под едно дърво на Рая
и приказки разказвам късно нощем...
Къде отиде Дяволът? Не зная...
Но бас ловя, че ме обича още.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
