6.01.2008 г., 11:04

Не вярвам...

1.8K 0 22
 

Студен мъртъв свят. Хладно... хладно е...

С мечтите танцува смъртта.

А аз съм сама

и очаквам пощада,

но сякаш

в бездъние падам,

сякаш летя все надолу, надолу

със страшния писък,

че краят не идва...

Студен, мъртъв свят...

Днес умирам...

Изгарям,

превръщам се

в пепел на спомена...

Умирам,

но не затова,

че мъртво е,

че е студено,

а просто,

защото не вярвам,

че има в света топлина...

Не вярвам,

във нищо не вярвам,

но все пак

през сълзи,

аз виждам тук в сайта

приятелска, топла ръка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...