Не вярвам, че дошли са на погрешна дата,
нощес са долетели с тихия южняк
изгубил се е сякаш и се търси пак,
дори и януари. Ей, ги под стрехата!
Прекрасни щъркели! И вярата позната,
и чудото дъгата – седемцветен знак,
извива над града по котешки гръбнак
и знам, че пролет буди тихичко цветята.
А аз дори в съня си не намирам мир,
събирам щъркови перца и най-подир,
изплезвам се на зимата. И съм щастлива.
И знам, че долетяха в леден зимен ден,
ятата щъркови единствено за мен,
че пролетта в душата ми не си отива.
© Надежда Ангелова Всички права запазени