Не заслужаваш да те съжалявам
Подминахме се...
Костюмът ти крещеше.
Обувките ти лъжеха.
Идеално лъщеше.
Не се и погледнахме.
Какво да си кажем?!
Неудобни са вече
и нашите сенки,
нищо, че ги пазим.
Хайде, признай си -
самоуверен привидно,
но сам ли си - плачеш
пред огледалото тъжен.
Добре те познавам.
А как не искам само
да те съжалявам -
Не го заслужаваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина каменова Всички права запазени
