17.10.2013 г., 11:22

Не знам за какво говориш

635 0 1

 

 Не знам за какво говориш

 

 

*приликата с действителни лица и събития е напълно случайна

 

Имам аз един приятел Петко,

който нямаше успех особен със жените.

В компанията им е често,

макар че търсиха му те... парите.

 

В училище бе скромен, тих,

техните го пращаха да учи в Цюрих.

Беше с най-прилежния бележник,

винаги готов да ти услужи със учебник.

Първи на олимпиадата по математика,

на класната откриваше грешки в немската граматика.

„Не си написал своето домашно?”

Петко е написал всичко - няма страшно!

И вечно в злобни подигравки бе замотан,

абе като цяло... беше смотан.

 

Ето че завършихме гимназия -

Петкото звърши я отлично.

Започна се провинциалната инвазия -

това явление си е... логично.

 

Отидe Петко във Студенски град

и си постави ново тъй начало -

не само на студентски глад,

а и на живота като цяло.

 

Заключил в миналото всики подигравки

на невежите гледа кат’ на мравки,

(те в студентски град са много,

че там живее срам било го...)

Намери си приятели съвсем не спорадичо,

те държаха на учението и на него като личност.

 

И не започна с алкохол да се налива ежемоменто,

той се забавляваше... интелигентно!

За чалга не можеше и думичка да става.

Той слуша групи като P.I.F., Tri O Five и Белослава.

 

И точно във такава аудитория

(без отношение към правила или теория)

Петко влюби се в’ ВИКТОРИЯ!

А тя, Виктория, самата

без семейство бе отраснала горката,

но това не беше ù се отразило -

момичето като наш Петко бе ученолюбиво.

Тя има и способност да рисува

в УАСГ записала архитектура.

 

По нея той почти изгуби си умът

и доста неща изживя за първи път -

За първи път някой със същата любов да го посреща,

но и... да, за първи път онуй, за дето всеки тук се сеща.

 

Петко бе слаабичък, слабичък, милия.

Било от наследство по бащина линия,

А Викито - тя компенсира

Хапва Нутела, щом почне - не спира!

 

Колегите взаимно не ги одобрявали,

все им се мръщили, въпроси задавали...

Петко се сопвал без обяснение:

„Не плащам аз данък „обществено мнение”!

 

..................................................

 

Така завършиха Петко и Вики

бакалавър, магистър с отличия велики.

Още така Петко на Вики се радва.

Е, време им идваше вече за сватба!

 

Чудил се Петко, как брак да предложи

и пръстен „Сваровски” на ръка ù да сложи.

Решил да бъде на музикално събитие

и явно за всички да бъде откритие.

 

И взел отговорното решение

на концерта в Петък да прави предложение.

„Как ще стане?” – не, че ви касае де,

но в България всичко става с връзки, знаете...

 

Дошъл и петък, а с него и концертът грандиозен,

Петко с Вики на първи ред бил разположен.

Сценарият така бил заплануван,

водещият да отиде при бъдещата булка развълнуван,

да обяви пред всички, че е Петкова любимка,

като преди това бе виждал само нейна снимка.

Петко на сцената да я покани

и с любовната реч да се захвани.

 

И чували сме, че в живота случайности няма

у туй, що разкажа измислица няма!

Няма подобна втора история -

Да отиде ти, водещ, при грешна Виктория!

 

Уж всичко планирано точно си беше,

Виктория някак сконфузно стоеше.

- Хайде, скъпа, какво ще отговориш?

- Не зная... за какво говориш...

 

А тя Виктория, знайте, самата

без семейство бе отрасла горката.

На сцената била тя, но само визуално,

колкото и да ви звучи  ненормално.

 

Това била Злата - не, не нейна позната -

на Виктория сестра по линия на брата!

Изгубена при раждането си близначка,

в дом оставена от своята кърмачка.

 

И ето че този Петък беше съдбовен.

Събраха се най-сетне двете сестрички.

Състоя се и брачният обет любовен

и щастливи бяха всички!

 

Ноември, 2012

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сара Божикова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...