Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
20.10.2022 г., 12:36 ч.

Небесата ми крият незнайни посоки 

  Поезия » Философска
332 6 6

Казват – ето, от бързане плод не износи,
как не спря и не стихна, не се умори?
Как един не попита ме: Как си? С кого си?
За самотния полет завиждат дори.

 

И така е понеже от сън като стана
на водата разказвам къде съм била,
и заклевам я трижди, да бъде мълчана,
девет пъти изпирам ги свойте крила.

 

То да кажем едва ли и мирно е спало
непокорството, дето прераства в инат...
Сутрин аз съм усмивка, облечена в бяло,
от обиди и хули крила ми растат.

 

Небесата ми крият незнайни посоки,
имам свой свят невидим. Над тях или под...
И в душата – куп рани, и язви жестоки,
в тях кълни и се ражда нов стих, нов живот.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??