Небесна любов
НЕБЕСНА ЛЮБОВ
Ако съм Слънце, значи ти Луна си
и няма нивга заедно да греем...
Аз ще изгарям, редом с Любовта си,
и наш'то време ще го пропилеем...
Следи от теб ще търся ден след ден
и само щом залязвам там, зад хълма,
ще виждам как изгряваш подир мен,
за кратък миг ще мога да те зърна...
Ала преди със думи да ти кажа
какъв пожар отвътре ме изгаря,
сив облак с тъмнина ще ме накаже,
за да не мога аз да проговоря...
А нощем ти ще слушаш във захлас
звездите, дето приказки разказват
как всички хора сгрявала съм аз,
лъчите мои красиво как залязват...
И с орис да живееш в тъмнина
във нощите самотни и студени,
ще сгрявам теб аз, приказна Луна,
с мечтите си по мене забранени...
И някой ден, когато пак те зърна
зад хълма, дето привечер залязвам,
ще мога може би да те прегърна,
да стопля теб, без нищичко да казвам...
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
