21.07.2015 г., 15:05

Небесна симфония

539 0 8

Такъв покой е нощното небе
в красива, звездна пелена
обгърнато, пулсиращо сърце
с магия сякаш спира ти дъха.

Като във транс дълбок унесен
се рее във простора с лекота
духът ти в полет е понесен
към безсмъртната си същина.

Вселенския си дом да дири
от звезди безкрайни озарен
за душата ти подслон намира
на всекиго от Бога отреден.

В такава нощ и утрото е ново
щом арфа във сърцето ти запя,
симфония на божието слово:
Да бъде за човека светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...