Jul 21, 2015, 3:05 PM

Небесна симфония

  Poetry » Other
538 0 8

Такъв покой е нощното небе
в красива, звездна пелена
обгърнато, пулсиращо сърце
с магия сякаш спира ти дъха.

Като във транс дълбок унесен
се рее във простора с лекота
духът ти в полет е понесен
към безсмъртната си същина.

Вселенския си дом да дири
от звезди безкрайни озарен
за душата ти подслон намира
на всекиго от Бога отреден.

В такава нощ и утрото е ново
щом арфа във сърцето ти запя,
симфония на божието слово:
Да бъде за човека светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...