Небесния дом ще делим
Минах през прага на много резета горчиви.
Знам, че залостен е някъде моят късмет.
Липсвам на себе си, даже когато съм жива,
но не продадох живота за купчина смет.
Спънах се в тежкия въздух, притиснал човека,
остро се жулна по бузата светла душа.
Знак ли изпрати ми Ти, че на всяка пътека
дебне опасност – знамение да не греша?
Вече и в църква не влизам, защото се моля
в трудни моменти – изгубила глас – у дома.
Търся логичното, чужда на всякакви роли,
още се уча да меся деня си сама.
Дявол ли спъна ме, буря ли беше в душата –
в тъмното отговор търся със поглед незрим.
Но ще открия, заричам се, Боже, вратата,
после небесния дом ние с Теб ще делим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
