3.09.2021 г., 14:29 ч.

Небето... 

  Поезия » Свободен стих
575 3 3

Небето става ниско.

Завива ме с мъгливите си длани.

Покрива с дим напукана уста.

Небето ме притиска.

в прегръдката си хладна,

неизбежна

безгранична

Невидим полет облаци сгъстява.

Притихваме с небето

за вода.

© Лилия Минева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??