Небето ме повика
НЕБЕТО МЕ ПОВИКА
Бързам да превържа раненото небе,
някой го надупчи с револвери
и сега тече, тече
кръвта му в земните предели.
Идвам да разтъжа мрачното небе,
някой го обиди, с думи го замери
и сега кълве, кълве
асфалта с фини капкомери.
Бързам да прегърна тъжното небе,
никой дом за него не намери
и сега краде, краде
от клошаря сухите постели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
