НЕБЕТО МЕ ПОВИКА
Бързам да превържа раненото небе,
някой го надупчи с револвери
и сега тече, тече
кръвта му в земните предели.
Идвам да разтъжа мрачното небе,
някой го обиди, с думи го замери
и сега кълве, кълве
асфалта с фини капкомери.
Бързам да прегърна тъжното небе,
никой дом за него не намери
и сега краде, краде
от клошаря сухите постели.
© Хари Спасов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
