НЕБЕТО МЕ ПОВИКА
Бързам да превържа раненото небе,
някой го надупчи с револвери
и сега тече, тече
кръвта му в земните предели.
Идвам да разтъжа мрачното небе,
някой го обиди, с думи го замери
и сега кълве, кълве
асфалта с фини капкомери.
Бързам да прегърна тъжното небе,
никой дом за него не намери
и сега краде, краде
от клошаря сухите постели.
© Хари Спасов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
