nezemna (Неземна)
357 1192
13.12.2016 г., 13:57 ч.

Небивалица 

  Поезия » За деца
468 0 9



Внезапно Слънцето заплака,
а облаче с ръчичка го закри,
сълзите падаха,  изгаряйки земята,
а тя, от болка стенейки, се сви.

Едно цветче от китната поляна,
поръсено от слънчова сълза,
намуси се, окапа му премяната,
и плевелче до него избуя.

Разтърси се земята от уплаха,
а лястовиче падна от гнездото,
стовари се със писък и изплака,
прекършено за полет, бе крилото.

И пиленцето смело се провикна,
на Слънчо, да не плаче като бебе, 
усмивка на лицето му поникна,
разсмя се Слънчо...  като тебе.

И цветенцето с плевелче се гушна,
дари го с аромат на жива пролет,
и приказка започна да му шушне,
за птици, дъжд и волен полет.

Пак Слънцето усмихнато проблесна,
помилва лястовичето по болното крило,
а то отново със крилца щастливо плесна,
и всичко...  все едно не е било.

© Неземна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??