Небивалица
Внезапно Слънцето заплака,
а облаче с ръчичка го закри,
сълзите падаха, изгаряйки земята,
а тя, от болка стенейки, се сви.
Едно цветче от китната поляна,
поръсено от слънчова сълза,
намуси се, окапа му премяната,
и плевелче до него избуя.
Разтърси се земята от уплаха,
а лястовиче падна от гнездото,
стовари се със писък и изплака,
прекършено за полет, бе крилото.
И пиленцето смело се провикна,
на Слънчо, да не плаче като бебе,
усмивка на лицето му поникна,
разсмя се Слънчо... като тебе.
И цветенцето с плевелче се гушна,
дари го с аромат на жива пролет,
и приказка започна да му шушне,
за птици, дъжд и волен полет.
Пак Слънцето усмихнато проблесна,
помилва лястовичето по болното крило,
а то отново със крилца щастливо плесна,
и всичко... все едно не е било.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
