Колко нежно ме гали умората.
Приземих се, но сякаш излитам...
Утре пак ще се видя при хората
да се карам, да хваля, да питам!
Ще не ще, ще ме грабне фалшивото,
да ме гушне и с него да тръгна,
а доброто - горкото, игривото
ще се свлича в гърба ми обърнат...
В сън след сън ще редувам кошмарите,
в пот студена ще спя и ще трая...
После буден ще питам шамарите,
да ми кажат къде да играя...
© Ботьо Петков Всички права запазени