Недейте!...
Не ме поставяйте във рамка
и под чертата - знаменател!
Аз нямам чувството за срам,
дори все още съм мечтател...
Нима забравихте? Доскоро,
и вие бяхте тъй самотни.
Все още я нареждам словом.
Не вярвам на любов по ноти.
Не пея в хор, и стари шлагери.
Особено на глас, макар и нов.
Аз тъй ли ви се подигравах,
на безлюбовния и плах живот?
Намерихте, та се забравихте,
но нека! Няма да кълна за лошо.
Все някога от туй надяване,
и аз ще имам страстни нощи...
Не ме оставяйте на дъното.
На по-дълбоко оцелях!
Стоял съм на кълбо във ъгъла,
и в адски огън изгорях.
Събрах се от пръстта и пепела.
За теб, любов! И пак не вярвам!
Очите ми не те ли гледат -
с ръце съм сляп да се протягам...
Danny Diester
(Стихопат.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
