неделя
тогава светлината пада преди
някак си разделно между игличките
и не е светлина а мъгла
и ти разбираш
когато докосвам онази част
от заспалите ти коси
постлани по масата
в два и половина
и няма вино
а само недоизказани хлъцнати
по средата крила
дето не порастват никога
докато влачиш себе си
по ръбовете на онази нощ
от сбъдване на каляски
крехки
по-крехки от пантофки
тогава тишината ляга преди
някакси разговорливо между столовете
и дори не е
и ти знаеш
онази разделена част от мене
в два и половина
когато се разтварят сърцата
на заминалите сънища
между острови
с непроизносими имена
крехки
по-крехки от патофки
по рамене ти
златни като часовник
затворил в капачето си
слънце
в два и половина
си
© Зорница Николова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много готино! Много!
"и ти знаеш
онази разделена част от мене
в два и половина
когато се разтварят сърцата
на заминалите сънища
между острови
с непроизносими имена"
!!! -
до края на времето
синьо и ти
си
мац*** -
Преди няколко дни изживях нещо подобно.Невероятна романтика лъха и след малко ще ида да я подсиля с вино!Радвам се че съществуват и такива жени в България.
-
сбъдването на каляски
си е рискована процедура...
-
когато се разтварят сърцата
на заминалите сънища
-
Прекрасно е!
Радвам се, че прочетох!Удоволствие!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави!