Недописан куплет
Село като село. Лехи с пипер и лук.
Баирите нагънати околовръст.
Коларски път, геран дълбок под клонест бук.
Мирише на сено и разорана пръст.
Събувам си обущата и крача бос.
С крака докосвам детството далечно.
Врабчета чуруликата, пее весел кос...
Много вода и много вино изтече.
Отдолу под пътя се вие реката
и мостът с гръбнака си стар я пресича.
Нататък след него започват лозята
и нивите равни засети с пщеница.
Тук Времето съвсем забавя своя ход.
Лениво потропва самотна каруца.
Отново намерил към себе си брод,
да ходя на босо отвикнал - накуцвам...
Но всичко е толкова мило и свято.
Градът не пречупи моя селски адет.
Полето, поръсено сякаш със злато,
за мен си остава недописан куплет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
