Недописан куплет

5.02.2012 г., 21:28 ч.

Поезия

697 0 4

Село като село. Лехи с пипер и лук.

Баирите нагънати околовръст.

Коларски път, геран дълбок под клонест бук.

Мирише на сено и разорана пръст.

Събувам си обущата и крача бос.

С крака докосвам детството далечно.

Врабчета чуруликата, пее весел кос...

Много вода и много вино изтече.

Отдолу под пътя се вие реката

и мостът с гръбнака си стар я пресича.

Нататък след него започват лозята

и нивите равни засети с пщеница.

Тук Времето съвсем забавя своя ход.

Лениво потропва самотна каруца.

Отново намерил към себе си брод,

да ходя на босо отвикнал - накуцвам...

Но всичко е толкова мило и свято.

Градът не пречупи моя селски адет.

Полето, поръсено сякаш със злато,

за мен си остава недописан куплет.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Eva55 (Евелина Стоянова)

2012-02-07T19:52:26+02:00

Много чисто и красиво, мило и свято - обожавам да шляпкам боса...Врабчета чуруликат, пее весел кос...!!!!!!!!!!!!!!!!!!
"Коларски път, геран дълбок под клонест бук.
Мирише на сено и разорана пръст.
Събувам си обущата и крача бос.
С крака докосвам детството далечно."
peshi (Пенка Николова)

2012-02-07T14:14:37+02:00

Е,е,времето променя нещата,но не и спомените...чудесно е.
petinka67 (Петя Кръстева)

2012-02-06T00:35:50+02:00

" всичко е толкова мило и свято"
О, да!
Поздравления!
bojilova1 (Петя Божилова)

2012-02-05T22:35:40+02:00

„Отново намерил към себе си брод,

да ходя на босо отвикнал - накуцвам...“