Недописан куплет
Село като село. Лехи с пипер и лук.
Баирите нагънати околовръст.
Коларски път, геран дълбок под клонест бук.
Мирише на сено и разорана пръст.
Събувам си обущата и крача бос.
С крака докосвам детството далечно.
Врабчета чуруликата, пее весел кос...
Много вода и много вино изтече.
Отдолу под пътя се вие реката
и мостът с гръбнака си стар я пресича.
Нататък след него започват лозята
и нивите равни засети с пщеница.
Тук Времето съвсем забавя своя ход.
Лениво потропва самотна каруца.
Отново намерил към себе си брод,
да ходя на босо отвикнал - накуцвам...
Но всичко е толкова мило и свято.
Градът не пречупи моя селски адет.
Полето, поръсено сякаш със злато,
за мен си остава недописан куплет.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
