Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
17.02.2011 г., 16:38 ч.

Недопитата чаша 

  Поезия » Любовна
1004 0 8

Защо си тръгваш точно в този ден?

На масата оставяш пълна чаша.

И мен оставяш - тъжен и смутен.

А може би и мъничко изплашен...

 

Навън е празник. Влюбени танцуват.

Днес сбъдната е тяхната мечта.

А ти със мен дори не се сбогува -

премръзнал стрък от хвърлени цветя.

 

Къде отиваш - ведра и спокойна?

Остана неизкупена вина,

че корабът ни плаваше с пробойни

и се разпадна в първата вълна.

 

Защо не спря?... Дори не се опита

в очите ми безмълвни да потънеш...

Да вдигнеш тази чаша недопита.

Да я изпиеш жадно. И до дъно.

 

Е, вече тръгваш... В мрака сам оставам

с бутилката и няколкото фаса...

 

Изминаха години оттогава...

А аз те чакам все на тази маса...

 

 

 

© Бианка Габровска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Правилно ли разбирам, че лирическият герой е мъж, който се обръща към жена? Ако е така - интересен похват, а резултатът е безупречен!
  • красиво се е получило!
  • "Остана неизкупена вина,

    че корабът ни плаваше с пробойни

    и се разпадна в първата вълна."

    Причината-в морето или в кораба
    или на капитана в смелостта?
    Да продължи напред и след пробойните,
    а чашата го чака на брега...

    Аплодисменти и голяма прегръдка за теб!Голяма си!


  • ...*
  • Много ми хареса.
  • Много ми хареса.
  • Хубаво е при теб, Бианка, дори когато боли...
    От самота боли...Кой не го знае...?!?
    Харесах както и всичките твои стихове!
    Поздрав и прегръдка за теб и Геви, сърдечно!
  • хубаво
    Поздрав!
Предложения
: ??:??