12.06.2015 г., 20:47

Неизвървяни друми

640 0 8


Неизвървяни друми

 

Песента ми – онази неизпятата,
нея кой ще я допее!?
Нивата – онази незасятата 
нея кой ще я засее!?


Пътищата ми – неизвървяните,
кой тях ще пропътува!?
Любовите ми – онези пропиляните
кой, кой тях ще ги бленува?!

 

И единствената ми любов -
онази - без постеля,
нея кой като стрелец на лов
както мен ще го простреля!?

 

Тъгата ми – онази спътница,
кой ще дръзне да я преживее!?

И обичта ми - моя връстница,
в кого ли тя ще заживее!?

 

И сълзите ми – бисерите ронени,
кой с тях ще се пречиства!?
Душата ми – скътала свидни спомени,
кой, кой като вехт албум ще я разлиства!?

 

Ренета Първанова

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Анабел!!! Бях ти обещала! Благодаря ти, мила!

    Дани, какво да ти кажа - и аз те прегръщам!!! Благодаря ти за чудесния коментар!!

    Руми, толкаво хубаво, че си дошла отново! Мерси!

    Майче /Мая/! Откога не съм те срещала тук, много, много се зарадвах - Благодаря от сърце!

    Ник, на мен пък ми хареса подсказания от теб отговор - Благодаря, Ник!

    Йонче, благодаря и на теб! Хубава, вечер!

    Стойне, скъпа! Благодаря ти, така ме посрещна първа в сайта - с топлина!

    Никола, винаги съм щастлива да видя, че си ме посетил! Хубава вечер и на теб!
  • Много въпроси, но отговорите са в самата теб, Рени!И ти ще ги намериш
    защото имаш талант! Харесах и оценявам!Лека и спокойна вечер!
  • Харесах и много ме развълнува.Браво.
  • Хората казват , че на всички въпроси, отговорът е ЛЮБОВ...
    Харесаха ми въпросите ти!
  • Рени, за всяко нещо си има определен момент и когато той настъпи, непременно ще довършим нещата, които си мислим, че са невъзможни или отминали! Поздрав и от мен за хубавото стихотворение, изпълнено с много чувства и емоции!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...