Нежна е нощта
Нежна е нощта
Почувствам ли, че нежна е нощта,
се сливам с нея, щом тъгата плаче.
Забравяйки какво е пустота,
във лоното ù, аз не съм сираче.
А тя рисува смисъл във света
и буди във сърцето ми светулки.
Последните прашинки суета
изплаквам в кадифената ù люлка.
И пак обичам, за да не руша
тъй крехките основи на живота.
А болката на моята душа
побира се в един, единствен вопъл.
Защото знам, че нежна е нощта,
се губя често в топлия ù пристан.
Душата ми, там диша любовта.
Животът само с обич има смисъл.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
