тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
8.11.2007 г., 0:38 ч.

Нежни облаци 

  Поезия » Любовна
736 0 13
В последна есенееща гиздавост
сребролики облаци се носят.
Във нежна, небосводна синкавост
аз като на богослужение се моля.
                                           (щастлива)

А с печалност и великолепие
ден след ден те
                             (нежните облаци)
                              все ме приспиват!
Като към светица и грешница
отправят погледа си,
                              (ех, недостижими)
                               но аз пак щастлива!

И ги безпокоя, и те ме смущават,
и сякаш надзъртат в душата ми,
и чезнат, потъват...
                              (в безразличие)
А денят си отива, умира,
направил ме с нежните си облаци
                              завинаги щастлива!

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??