Нежни облаци
В последна есенееща гиздавост
сребролики облаци се носят.
Във нежна, небосводна синкавост
аз като на богослужение се моля.
(щастлива)
А с печалност и великолепие
ден след ден те
(нежните облаци)
все ме приспиват!
Като към светица и грешница
отправят погледа си,
(ех, недостижими)
но аз пак щастлива!
И ги безпокоя, и те ме смущават,
и сякаш надзъртат в душата ми,
и чезнат, потъват...
(в безразличие)
А денят си отива, умира,
направил ме с нежните си облаци
завинаги щастлива!
сребролики облаци се носят.
Във нежна, небосводна синкавост
аз като на богослужение се моля.
(щастлива)
А с печалност и великолепие
ден след ден те
(нежните облаци)
все ме приспиват!
Като към светица и грешница
отправят погледа си,
(ех, недостижими)
но аз пак щастлива!
И ги безпокоя, и те ме смущават,
и сякаш надзъртат в душата ми,
и чезнат, потъват...
(в безразличие)
А денят си отива, умира,
направил ме с нежните си облаци
завинаги щастлива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
