18.07.2009 г., 13:06

Нежност

966 1 14

Едно небе се вглежда във морето

и в утро слънцето блести.

Луната пак докосва ми сърцето,

усмихват се безброй звезди...

 

Това море ме кара да мечтая,

да бъда винаги добра.

Това море ми шепне от безкрая -

да виждам само красота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Антоан (Шехерезада) Прегръдка!
  • Драго ми става когато те видя, че си надникнал десет години назад във времето! Благодаря, Антоан!
  • Благодаря ти, Фреди!
  • Красиво поетично!
  • Много красиво написано,поздравления и от мен и благодаря сърдечно за коментара !

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...