10.02.2011 г., 10:52

Нежност

730 0 1

Нежност

С вродена нежност погалваш ми сърцето,

болката в душата неусетно заличи.

На нова страница ще пиша аз либрето,

за цигулка и пиано - в сърцето да звучи.

 

Не знам, все някак ще се справя!

Нощите с риск превръщам ги във дни.

Искам светъл лъч към него да проправя,

обичта във верен тон отново да звъни.

 

Аз чувствам, че в душата сили имам,

измисленото време неусетно си върви.

Обичта със нежност в сърцето си поемам,

                                  Любов копнея твоето да ми дари.                                    05.02.2011г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...