Feb 10, 2011, 10:52 AM

Нежност

  Poetry » Other
731 0 1

Нежност

С вродена нежност погалваш ми сърцето,

болката в душата неусетно заличи.

На нова страница ще пиша аз либрето,

за цигулка и пиано - в сърцето да звучи.

 

Не знам, все някак ще се справя!

Нощите с риск превръщам ги във дни.

Искам светъл лъч към него да проправя,

обичта във верен тон отново да звъни.

 

Аз чувствам, че в душата сили имам,

измисленото време неусетно си върви.

Обичта със нежност в сърцето си поемам,

                                  Любов копнея твоето да ми дари.                                    05.02.2011г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...