13.03.2016 г., 23:14 ч.

Нека 

  Поезия » Друга
309 0 7

Стане ли ми трудно

в пътя да се взирам,

няма да е чудно,

че зора избирам.

 

С думи да се мия,

в стих да се изкъпя.

От любов да пия,

в щастие да стъпя.

 

Капка мед да падне

в устните ми меки.

Слънцето по пладне

да се спре навеки.

 

В него- във средата,

аз да грея знойно.

Нека съм звездата

на небето двойно.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??