Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
16.04.2021 г., 17:46 ч.

Нека 

  Поезия » Друга
239 0 3

Толкоз много надежди умряха

на младежкия син небосклон.

Сякаш манна небесна валяха

без задръжки, без грим, без поклон.

 

А сега  толкоз стар и ненужен

ми се иска да спра, да почина.

Малко глух, малко сляп и оклюмал

търся случай и търся причина...

 

Да се върна в таткова къща,

там където се раждат слънца.

Нека утрото там ме прегръща,

нек' ме жали родна роса.

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??