Нека гибелта ти те прегръща - тази нежност е единствено могъща
Високо над полюшнатото слънце
утре ще се върна да те взема.
Днес и залезът е против тебе,
а самотното небе не те приема...
...Миг след миг, но аз те изоставям.
Вътре в мен те нося, а забравям.
...Когато се завърна някой ден
на мястото, където съм те срещнал,
небето няма да е същото небе,
далечното ще бъде по-далечно...
Смъртта е споменът за миналите дни!
Животът - който го отдалечава.
Пренасян в жертва и невъзвратим -
надеждата, която се надява!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
