vega666 (Младен Мисана)
1673 14314
12.05.2023 г., 14:28 ч.

Нека гибелта ти те прегръща - тази нежност е единствено могъща 

  Поезия
340 11 8

Високо над полюшнатото слънце

утре ще се върна да те взема.

Днес и залезът е против тебе,

а самотното небе не те приема...

...Миг след миг, но аз те изоставям.

Вътре в мен те нося, а забравям.

...Когато се завърна някой ден

на мястото, където съм те срещнал,

небето няма да е същото небе,

далечното ще бъде по-далечно...

Смъртта е споменът за миналите дни!

Животът - който го отдалечава.

Пренасян в жертва и невъзвратим -

надеждата, която се надява!

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Такава дълбока поезия се чете и препрочита!...
  • Красиво и от душа!
  • Мъдър, силен стих, особено финалът -
    "Животът - който го отдалечава.
    Пренасян в жертва и невъзвратим -
    надеждата, която се надява!"
    Поздравления!
  • Вечните ластуни на Живота. Ще се върнем някой ден. С любовта!
  • Всеки ред е прозрение за човешката участ! Надеждата е жива! Прекрасен и мъдър стих! Поздравления, Поете!
  • Разтърсващ стих, Младен. За надеждата, живота и смъртта, величини спохождащи съдбите ни човешки. И безкрая на онова небе далечно, където се срещат душите ни! Поздравявам те!
  • Долавих драматизма като водеща нишка от край до край… Силен стих, Младене, типично твой стих, поздравления!
  • Поздравления! Чудесен стих!
Предложения
: ??:??