Нека ми личи
Ще измисля шоколадова дъга.
От очите ти ще взема
малко цвят и малко време
да се случа като утро над света.
А във тихите недели
с вкус на мляко и канела
от лъчиста вяра шал ще ти плета.
Ще посея две мечти в едно сърце.
Ще поливам с нежността си
и с целувките - оазис
всеки плам, докато жаждата ти спре.
А когато ме изпиеш,
с летен дъх ще те завия,
дъх на сини пеперуди и море.
Ще извая твоя образ от роса,
вътре в мене ще го пазя
от лазурните талази.
Най-сънувания миг ще занеса
през дантелени морета,
чак до входа на небето,
дето Господ обещава чудеса.
И смирено ще помоля за очи,
във които все те има
и за страст неизлечима;
за един живот, макар и да горчи;
за четвъртъци дъждовни;
кротък пясъчен часовник...
И любов докрай. Пък нека ми личи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
