Нека знае Съдбата!
С ръка в ръката ти заспивам нощем…
И топлата ти длан тревогата отнема.
Най-сигурното доказателство, че обич
единственото място между нас заема.
То е спокойно, защитено, целебно
за всички възможни болки в душата.
Място за двама… Не е съвършено,
но е нашето място. И съм с него богата!
Зад гърба ни е лятната слънчева пита.
Сенките се прегръщат пред нас удължени.
По навик или от любов, двете се сливат
в ритъм един - две пулсиращи вени!
По гръбнака на времето бавно вървим.
и не знаем какво ни очаква нататък.
Зад прозорците навън самотата ръми.
Да сме двама избрах! Нека знае Съдбата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
