Нека знае Съдбата!
С ръка в ръката ти заспивам нощем…
И топлата ти длан тревогата отнема.
Най-сигурното доказателство, че обич
единственото място между нас заема.
То е спокойно, защитено, целебно
за всички възможни болки в душата.
Място за двама… Не е съвършено,
но е нашето място. И съм с него богата!
Зад гърба ни е лятната слънчева пита.
Сенките се прегръщат пред нас удължени.
По навик или от любов, двете се сливат
в ритъм един - две пулсиращи вени!
По гръбнака на времето бавно вървим.
и не знаем какво ни очаква нататък.
Зад прозорците навън самотата ръми.
Да сме двама избрах! Нека знае Съдбата!
© Даниела Виткова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
С благодарност за прочита, за коментара, за подкрепата, Доре!
-
Много, много ти благодаря за коментара, Младене!
-
"Да сме двама избрах! Нека знае Съдбата!" Какъв по категоричен избор !? Браво! Глас с успех и от мен, Даниела...
-
"Сенките се прегръщат пред нас удължени.
По навик или от любов, двете се сливат
в ритъм един - две пулсиращи вени!"
Тук си в десетката, Дани!
П.П. Благодаря ти, че коментира стиха ми. -
Тони, много ти благодаря за подкрепата!
-
Харесва ми, Дани!
Глас от мен! -
Вили, винаги съм си мислила, че е работа на Съдбата. През дългите години ние само се научихме да я слушаме...Много ти благодаря за подкрепата!
-
Късметлии сте
или просто изборът е бил правилния. Прекрасно е, Дани!
Успех и от мен! -
Благодаря ти сърдечно, Люси, за топлите думи и за подкрепата!
-
Трогателен,силен и докосващ стих! Успех и глас!
-
Мини, деца и внуци отдавна са далече. След молбите ми като майка те да са здрави и щастливи, това е единственото ми желание за нас двамата... Много, много ти благодаря и за подкрепата, и за топлите думи!
-
Пожелавам, да сте заедно до края и любовта ви никога да не угасва. Хареса ми стихът, Дани и те подкрепям с глас.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
