Нека знае Съдбата!
С ръка в ръката ти заспивам нощем…
И топлата ти длан тревогата отнема.
Най-сигурното доказателство, че обич
единственото място между нас заема.
То е спокойно, защитено, целебно
за всички възможни болки в душата.
Място за двама… Не е съвършено,
но е нашето място. И съм с него богата!
Зад гърба ни е лятната слънчева пита.
Сенките се прегръщат пред нас удължени.
По навик или от любов, двете се сливат
в ритъм един - две пулсиращи вени!
По гръбнака на времето бавно вървим.
и не знаем какво ни очаква нататък.
Зад прозорците навън самотата ръми.
Да сме двама избрах! Нека знае Съдбата!
© Даниела Виткова All rights reserved.
