Некролог за две игли в минор
Ехото на думите ми ражда таралежи.
Зимата без повод вкъщи ми гостува.
Паля си огнището с предишните копнежи
и пред чашата на лято се преструвам.
Свикнах вече да живея като охлюв – бавно,
там, където вечерта по слух ме свари,
но така и не можах да разделя по равно
сламата между Пегаса и магарето.
Сви се календарът без червени дати
и обущата ми ваксата отказват.
Всичко до тире и запетая съм препатил –
другото е спомен от моминска пазва.
Чел съм мелодрамите лирични на живота
и ме сочеха със пръст, като прокажен,
ала мога от последната си снежна кота,
пред палача на мечти да се изкажа:
броднице, оплела си чорапи от тъгата ми,
стигна ли ти преждата и за елече?
Нека да те топли на покоя тъмнината –
моята на всички ни е ясна вече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
