Mimoza20 (Мария Николова)
121 751
1.12.2014 г., 11:38 ч.  

Ненавист 

  Поезия » Философска
867 0 6

Тя ми е майка, прие ме с принуда.

Поглежда ме строга с очи от простуда.

Потайно и бързо замахва с ръка.

Ненавист налива в моята съдба!

 

Нали съм ѝ чужда, навеждам глава,

разбирайки нейните тежки слова.

Детето, което в мен се стаило,

проклина нейното второ венчило!

 

Тя, мама, е нейде далече, незрима.

Дори и от там не би позволила

ненавист да връщам на тази жена,

която ме храни до своите деца!

 

Тя, мама, научи ме да премълчавам.

Грешните хора да преценявам.

Обидните думи да подминавам.

С радостни дни да продължавам!

 

След години се връщам пак у дома.

Научих от други, че болна била.

Целувам същата тази ръка...

която спаси ме от бедността!

 

Под стряхата тревожна и сама, но

благодарна на тази грижовна жена...

Трудно ще продължа по-нататък.

Събраните сълзи по нея изплаках!!!

 

 

 

© Мария Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силен и докосващ сърцето стих, с много мъдро и благородно послание! Възхитена съм!
    Поздрави и от мен!
  • Много ми хареса! Трогна ме доброто сърце,признателността към жената, която го е отгледала! Липсата на омраза,въпреки лошите спомени.
    Поздрави!
  • Благодаря Ви!За това, че четете стихове дори и коментирате!Дано всички да вървим към по добри дни !С уважение!
  • Не искам да повтарям другите. Поздравявам те за истинските чувства и благодарността!Бъди благословена!
  • Полярни чувства, талантливо изплакани в стих, свидетелство за дълбока и благородна душа!

    Поздрав!
  • Трогателно стихотворение за една житейска дилема! Талантливо и искрено изплакани редове...
Предложения
: ??:??