Ненавист
Тя ми е майка, прие ме с принуда.
Поглежда ме строга с очи от простуда.
Потайно и бързо замахва с ръка.
Ненавист налива в моята съдба!
Нали съм ѝ чужда, навеждам глава,
разбирайки нейните тежки слова.
Детето, което в мен се стаило,
проклина нейното второ венчило!
Тя, мама, е нейде далече, незрима.
Дори и от там не би позволила
ненавист да връщам на тази жена,
която ме храни до своите деца!
Тя, мама, научи ме да премълчавам.
Грешните хора да преценявам.
Обидните думи да подминавам.
С радостни дни да продължавам!
След години се връщам пак у дома.
Научих от други, че болна била.
Целувам същата тази ръка...
която спаси ме от бедността!
Под стряхата тревожна и сама, но
благодарна на тази грижовна жена...
Трудно ще продължа по-нататък.
Събраните сълзи по нея изплаках!!!
© Мария Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ми хареса! Трогна ме доброто сърце,признателността към жената, която го е отгледала! Липсата на омраза,въпреки лошите спомени.
Поздрави! -
Благодаря Ви!За това, че четете стихове дори и коментирате!Дано всички да вървим към по добри дни !С уважение!
-
Не искам да повтарям другите. Поздравявам те за истинските чувства и благодарността!Бъди благословена!
-
Полярни чувства, талантливо изплакани в стих, свидетелство за дълбока и благородна душа!
Поздрав! -
Трогателно стихотворение за една житейска дилема! Талантливо и искрено изплакани редове...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави и от мен!