11.06.2017 г., 19:51 ч.

Неназовано 

  Поезия » Друга
702 0 10

В очакване на нещо да се случи,
душа ми трепти и гравитира.

Нещо хубаво, да вярвам ще се случи,

не знам защо сърце ми се е свило.

Трепти във въздуха нещото, можеш да го пипнеш,

неясно е, прекрасно и сияйно.

Душа ми като в сън от щастие прелита.
Да се радвам ли или да скучая?

Плувам сам в пространството без вятър,
светът ме наблюдава, като под лупа.

Изплъзвам му се, хуквам без препятствия,
череши си похапвам от бабината купа.

То, нещото, внезапно ще се случи,

терзае ме и яростно напира.

 

Да чакам веч не мога, в сърцето ме улучи,

писна ми от парадиращи – оставете ме на бира!

© Алекс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??