Неназовано
В очакване на нещо да се случи,
душа ми трепти и гравитира.
Нещо хубаво, да вярвам ще се случи,
не знам защо сърце ми се е свило.
Трепти във въздуха нещото, можеш да го пипнеш,
неясно е, прекрасно и сияйно.
Душа ми като в сън от щастие прелита.
Да се радвам ли или да скучая?
Плувам сам в пространството без вятър,
светът ме наблюдава, като под лупа.
Изплъзвам му се, хуквам без препятствия,
череши си похапвам от бабината купа.
То, нещото, внезапно ще се случи,
терзае ме и яростно напира.
Да чакам веч не мога, в сърцето ме улучи,
писна ми от парадиращи – оставете ме на бира!
© Алекс All rights reserved.
