Неоценената лампа

Поезия » Гражданска

979 0 7

Ако в тази нощ

аз съм си мислил за теб.

Моля те, прости ми;

не аз, а моето сърце

те топли с благи думи.

Топло е; да, знам,

но как да отнема топлина и за мен.

Виждаш ме, пак съм сам

и ме плаши нощта след такъв ден.

Прости ми! Знаеш ли колко

е гадно да спориш с лампата,

че свети навсякъде

и никой не и обръща внимание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

LUXY (Лушка Кочева)

Самотата е арктически студ. Но Слънцето не идва при нас само, ние протягаме ръце към него! Потърси топлината, има много други източници тук, на земята! Харесва ми стихотворението ти!!!

2009-02-20T13:42:10+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Не си сам! Усмихни се!

2009-01-04T16:37:36+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Самотата е по-страшна от смърт...Прегръдка!

2009-01-03T22:26:28+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Не моли за прошка, когато обича сърцето ти!
Това е благословия, а не вина!
Поздрав за стих!

2009-01-03T20:27:49+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Ч Н Г - всичко светло и добро!

2009-01-03T19:01:40+02:00