perfanov (Явор Перфанов)
520 9
Jan 3, 2009, 1:13 PM

Неоценената лампа 

  Poetry » Civilian
740 0 7

Ако в тази нощ

аз съм си мислил за теб.

Моля те, прости ми;

не аз, а моето сърце

те топли с благи думи.

 

Топло е; да, знам,

но как да отнема топлина и за мен.

 

Виждаш ме, пак съм сам

и ме плаши нощта след такъв ден.

Прости ми! Знаеш ли колко

е гадно да спориш с лампата,

че свети навсякъде

и никой не и обръща внимание.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Самотата е арктически студ. Но Слънцето не идва при нас само, ние протягаме ръце към него! Потърси топлината, има много други източници тук, на земята! Харесва ми стихотворението ти!!!
  • Не си сам! Усмихни се!
  • Самотата е по-страшна от смърт...Прегръдка!
  • Не моли за прошка, когато обича сърцето ти!
    Това е благословия, а не вина!
    Поздрав за стих!
  • Ч Н Г - всичко светло и добро!
  • Щом топлиш и тебе ще стоплят! И не искай прошка за благите думи! Сърдечен поздрав, Яворе!
  • Може би Слънцето, жаркото му е студено?То, което стопля и ражда живот - може би е и тъжно! Дочуваш ли шепот на арфа и нежните трели на пролетта Усмихни се и пиши по-често!
Random works
: ??:??