Нощта, когато настъпи
и обгърне града в светлини,
ориентир ще са за някой по пътя,
че и сред мрака остават следи.
Поглеждаш на града суетата,
как се къпе в безброй светлини.
Разбираш, че някой си плаща цената
и нощем осмисля самотните дни.
Но нощта е измамна, прекалила със грим.
Денят ще го размаже по всички лица.
Нощем Градът е примамлив, неустоим,
зад неонови маски крие сива грозота.