Jul 6, 2015, 10:09 AM

Неонов град

  Poetry » Civic
621 1 1

Нощта, когато настъпи

и обгърне града в светлини,

ориентир ще са за някой по пътя,

че  и сред мрака остават следи.

Поглеждаш на града суетата,

как се къпе в безброй светлини.

Разбираш, че някой си плаща цената

и нощем осмисля самотните дни.

Но нощта е измамна, прекалила със грим.

Денят ще го размаже по всички лица.

Нощем Градът е примамлив, неустоим,

зад неонови маски крие сива грозота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...