Неопитомено
С пролет се завръщам нарисувана...
Моето легло е сред цветята
и сред славееви песнопения,
с обич напоено е, и с орис свята.
В корен се завръщам да битувам,
грапава тъга оттам да взема.
С радости сърдечни да нахлувам,
в Рай неопитомен - небесен или земен.
В своята вселена съм се върнала,
не наивистична, а реална.
Своята картина съм окАчила,
с трите точки, мои въпросителни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
